Анакондата е популярно наименование на стратегията на САЩ за изтощаване на

„ Анакондата ” е известно название на тактиката на САЩ за изтощение на Русия посредством основаване на напрежение по външните ѝ граници, в това число местни военни спорове. Целта е последователно понижаване на нейната индустриална и военна мощност до степен, при която съществуването ѝ като независима страна ще бъде невероятно, а затова стратегическото съдействие с Китай прекъснато. Средството за постигането ѝ е обграждане на Русия с враждебни страни, още по-добре с враждебни съюзи, и предизвикателство на въоръжени спорове по целия периметър на нейните граници. Повече от две десетилетия средството е в ход – началото беше в Кавказ, по-късно в Грузия, през днешния ден е в Украйна. Подготвя се в Арктика, Далечния изток, Средна Азия,  Източна Европа и Прибалтика.

През 2013 година администрацията на Барак Обама одобри Национална арктическа тактика (National strategy for the arctic region-NSAR), която е актуализирана през 2022 година и на чиято основа е създаден десетгодишен План за действие по нейната реализация. В него е посочено, че ще се разшири съдействието с арктическите съдружници за " въздържане на експанзията в Арктика от страна на Русия ”. Пренебрегва се съветското предложение за възобновяване на срещите на началник-щабовете на страните, участващи в Арктическия съвет, за разрешаване на зараждащи несъгласия.

В Съединени американски щати считат, че с приемането на Финландия и Швеция в НАТО те ще имат преимущество в арктическата зона, тъй като в Алианса ще членуват седем от осемте арктически страни. Така ще могат да лимитират наличието на Русия и да наложат своето военнополитическо доминиране, тъй като, съгласно Йенс Столтенберг, „ Русия на север съставлява за НАТО стратегическо предизвикателство ”. Във въпросния проект се показва, че Съединени американски щати ще „ пазят свободата на навигацията и плаването през Арктика ”, т.е. ще оспорват и суверенитета на Русия над Северния морски път. Ненапразно Съединени американски щати възнамеряват възобновяване на 2-ри флот, чиято зона за деяние е Арктическия район.

В Далечния изток се организира политика за активизиране на военното съдействие сред Съединени американски щати, Япония и Република Корея, ориентирано освен против Китай и КНДР, само че и против Русия. Нещо повече, в средата на ноември т.г. Япония организира обучение за дебаркиране и завземане на остров Токуносима, част от архипелага Амами. Известно е, че японският министър председател Фумио Кишида неведнъж е подчертавал, че ще реши разногласието с Русия за  южните Курилски острови, т.е. явна е насочеността на извършеното обучение.

Целите на Съединени американски щати в Средна Азия имат дълготраен темперамент. Значението на тази част от Евразия е потвърдено още от английския историк Халфорд Макиндер, създател на геополитиката и геостратегията, който я дефинира като хартленд (сърцевина) - в нея са ситуирани някогашните руски средноазиатски републики. Счита се, че който владее хартленда, той ще господства над Евразия. След 2001 година Съединени американски щати сътвориха военни бази в Узбекистан, Киргизия и Таджикистан, само че ги изгубиха по време на войната в Афганистан. Днес те още веднъж подхващат дейности по отделяне на средноазиатските републики от Русия.

След началото на специфичната военна интервенция Съединени американски щати упорстват те да съблюдават наложените наказания на Русия и им оферират финансова помощ като отплата. Крупни вложения се влагат в Казахстан от Европейски Съюз, в частност от Франция, която се интересува от неговия уран, откакто загуби този в Нигер. През 2021 година с Таджикистан и Узбекистан се разисква военно съдействие, а през идната година Казахстан, Киргизия, Турция и Съединени американски щати вземат участие в обучение „ ЕФЕС-22 ”, извършено в Турция.

През същата година под управлението на Съединени американски щати в Таджикистан се организира обучение „ Регионално сътрудничество-2022 ”, в което вземат участие Казахстан, Киргизия, Узбекистан, Монголия и Пакистан. При тези учения Пентагонът учи особеностите на театъра на военните дейности и дефинира значимите за поразяване обекти. В средата на септември т.г. за първи път в Ню Йорк се организира среща „ Централна Азия–САЩ ”, формат 5+1, на равнище държавни ръководители.

През 2001 година Армения се включва в разнообразни стратегии на НАТО, без значение че от 1992 година е член на Организацията на контракта за групова безопастност, проведен от Русия. От 2016 година стремежът към Запада се ускорява и през днешния ден страната към този момент отхвърля да взе участие в срещите и ученията на ОДКБ. Тя анулира осъществяване на обучение на ОДКБ „ Нерушимо братство-2023 ” на своя територия и вместо него провежда войсково обучение със Съединени американски щати. Френски експерти стартират промяна на арменската войска и доставят френска бойна техника, а арменски офицери ще се образоват във френската военна академия „ Сен-Сир ”. Тези дни страната подписа и контракт за военно съдействие с Англия.

Известно е, че Съединени американски щати се стремят трайно да се настанят в Черноморския район още от 2013 година,

само че възможностите им доста понижиха след присъединението на Крим към Русия. Целта обаче остава непроменена, само че подходът вече е различен. По-рано Прибалтика, Източна Европа и Черноморският район се разглеждаха като територии със независимо значение за НАТО. Но през май 2020 година Центърът за разбор на европейската политика на Съединени американски щати прави проучване, резултатите от което разгласява в труда „ Един фланг, една заплаха, едно наличие. Стратегия за източния фланг на НАТО ”. В него се показва, че е належащо основаване на обединен метод на НАТО за наличие на територията от Прибалтика до Черноморския район, включваща членовете на Алианса и приобщените страни-партньори. Особено значение се придава на два стратегически региона – в Полша и Румъния.

Освен блокиране на Русия от Запад и затваряне на излаза ѝ към Средиземно море, САЩ/НАТО имат и друга цел - образуване на нов кулоар за доставка на енергоресурси от Средна Азия през Черно море към Европа и основаване на безвреден кулоар за украинските естествени запаси. С такава цел във Вашингтон сред Съединени американски щати и Румъния се организира конференция на тематика „ Битката за Черно море и смисъла ѝ за свободата на корабоплаването и енергийните доставки ”. Интересен е съставът на участниците - седемдесет представители на военноморските сили от двете страни. Срещата е една стъпка към геополитическото преформатиране на района.

На източния фланг НАТО построява шест крупни войскови групировки - по една в Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния и България, които ще се командват надлежно от Съединени американски щати, Германия, Канада, Британия, Франция и Италия.

На тази основа през днешния ден Румъния е превърната надали не в барутен погреб на САЩ/НАТО.

На територията ѝ са развърнати три щаба на НАТО за Черноморския район - на многонационални бригада, дивизия и корпус. Например щабът на многонационална дивизия „ Юго-изток ” (Multinational Division Southeast) е комплектуван от представители на повече от 10 страни, в чието послушание са румънски и други войскови елементи от НАТО.

Увеличава се и американският контингент, част от който са елементи от 101-ва въздушно-десантна дивизия, дислоцирана покрай украинската граница. Едва ли е належащо да се посочат всички обекти на НАТО, само че не мога да не загатна признатата на въоръжение РСЗО HIMARS - 18 бойни машини, в чийто боекомплект, съгласно медийни изявления, има най-малко една ракета от оперативно-тактически комплекс ATACMS, т.е. с опция за поразяване на цели от 90 до 300 км. Важен център за обезпечаване на американските елементи освен в Румъния, само че и в България, Молдова и Грузия, е авиобазата покрай Констанца. На две румънски авиобази се намират самолети на НАТО, за чието обслужване има контингент от 200 военнослужащи на алианса.

През 2016 година във военната база покрай Девеселу бяха сложени на бойно дежурство три батареи с по осем вертикални пускови установки, въоръжени с противоракетен комплекс „ Иджис Ашур ”, които са включени в системата за ПРО на НАТО. От тях се изстрелват противоракети „ Стандарт СМ-3, блок IБ ” с обсег по разстояние 1200 км и по височина 250 км. Тези характерности разрешават прехващане на балистични ракети със междинна далекобойност, а след несложно преоборудване и на крилати ракети „ Томахоук ”. За Противовъздушна отбрана са развърнати командни пунктове, РЛС и седем батареи, въоръжени със зенитно-ракетен комплекс „ Патриот РАС-3 ” с общо 28 пускови установки.

В края на април 2006 година министърът на външните работи Ивайло Калфин и държавният секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс подписват съглашение „ Defense Cooperation Agreement ”,  в което се планува основаване на американски бази в България, влезнало в действие през юни същата година.

Така страната ни даде безплатно на Съединени американски щати военните авиобази в Граф Игнатиево и Безмер и полигона Ново село. По-късно в София се образува Център за командване и ръководство на НАТО (NATO Force Integration Unit).

През февруари 2015 година в НАТО се взема решение за създаване в България на Командно-комуникационен център за съгласуване дейностите на Силите за бързо реагиране на алианса. Според тогавашния министър на защитата Николай Ненчев той ще се базира покрай София. По-късно стана известно, че ще бъде в Националния боен образователен комплекс „ Чаралица ”, покрай Горна Малина.

При визитата си в Съединени американски щати през ноември 2019 година и след диалозите сред президента Тръмп и премиера Бойко Борисов е решено във Варна да се построи Комуникационен център на военноморските сили на НАТО в Черно море, зависещ на щаб, ситуиран в Румъния. Предвижда се настоящата в България батальонна бойна група да прерасне в бригада.

Вторият стратегически регион, полският, се милитаризира с невъобразим до момента ритъм.

През 2013 година персоналният състав на полските воръжени сили е 120 000, който нараства тази година на 180 000 и 50 000 бойци от териториалната защита. Амбицията на държавното управление е до две години страната да построи най-силната войска в Европа.

Още от 2019 година на непрекъсната основа Съединени американски щати трансферират в страната дивизионен щаб, спецназ, вертолетна бригада, ескадрила разузнавателно-ударни БЛА MQ-9 „ Reaper ”, а три години по-късно корпусен щаб и подразделения от 82-ра въздушно-десантна дивизия. Има съглашение за доставка на 20 РСЗО HIMARS, ударни хеликоптери AH-64 „ Apache ”, подводници и кораби за брегова защита. Пентагонът построява единна тактическа интегрирана система за ръководство на средствата за Противовъздушна отбрана и ПРО, с каквато даже той не разполага в страната.

Съединени американски щати отпускат заем от 2 милиарда $ за рационализация на полската войска, а Полша сама построява нужната инфраструктура за  настаняване на войски, запазване на оръжие и муниции, предопределени за бързо окомплектоване на незабавно дислоцирани в страната поделения. ПВО/ПРО се построява с ЗРК „ Патриот ”, а за прехващане бойни глави на стратегически ракети в региона на Радзиково е развърнат противоракетен комплекс „ Aegis Ashore ”. Ако траекториите на аналогичния в Румъня са в страни от траекторията на полета на съветските стратегически ракети на 27-ма гвардейска ракетна войска, то разположението на полския комплекс е под тях, което доста усилва вероятността за прехващане.

Значително внимание се отделя на Прибалтика, от която времето за полет до Москва за нанасяне на обезглавяващ удар е единствено 8-10 минути.

Той беше експериментиран по време на учението „ Глобален гръм-2023 ”, почнало на 11 април за отработване на нуклеарни удари по съветска територия. След него украински БЛА, в съгласие със Съединени американски щати, правят сполучливо нахлуване на Москва, което беше повторено в средата на юни. Част от БЛА са били без взривни устройства, което демонстрира, че е проверявана опцията за превъзмогване на московската система за ПВО/ПРО. БЛА могат да носят маломощен тактически нуклеарен заряд, чието произвеждане беше обновено в Съединени американски щати през 2003 година Този факт, извършеното обучение и инспекцията за системата за отбрана на Москва ясно демонстрират смисъла на Прибалтика за задачите на Съединени американски щати.

Освен построената към този момент военна инфраструктура на САЩ/НАТО в Прибалтика и разположените там войски, Хегемонът взема решение още една задача – спиране на морския път за експорт на съветски артикули. След учението се заприказва за блокиране на Финския залив, прибалтийските страни започнаха да затварят преходите на границата с Русия, Финландия затвори съвсем всички преходи с нея и се готви да продаде на Съединени американски щати военните си бази, което значи, че в тях ще важат не финландските, а американските закони. За затваряне на границата с Русия се готви и Норвегия, а по екологични аргументи Дания, според 12-я пакет наказания на Европейски Съюз, се готви да стопира и ревизира всички съветски търговски кораби.

Същевременно Германия внезапно реши да стартира изваждане на потопените от Хитлер в Балтийско море съвсем 303 000 тона химически муниции и още 120 000 изхвърлени в него от Съединени американски щати и Британия. На процедура това е доста комфортен мотив за блокиране на транспортния кулоар през Балтийско море, през който минава 30% от съветския експорт. Още 40% от него минава през Черно море, а останалата част през Японско, т.е. при блокиране на коридорите съветската стопанска система мощно ще пострада.

Маркс потвърди, че политиката е съсредоточен израз на стопанската система, а генерал-майор декор Клаузевиц добави, че войната е продължение на политиката с други средства. Изглежда, че „ прегръдката ” на американската „ анаконда ” е достигнала до продължение на политиката с военни средства, което не предвещава нищо положително за планетата. Русия с стандартни средства не може да резервира от САЩ/НАТО освен стопанската система си, само че и съществуването си като суверенна страна и ето за какво: Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва на НАТО разполагат с 3.4-милионна войска, 19 200 танка, 41 000 бронемашини, 9700 бойни самолети, 8900 хеликоптера, в това число 1200 ударни, 10 100 артсистеми, 3200 РСЗО, 2050 кораба и 150 подводници.

В този аспект показателно е, че неотдавна Русия дератифицира Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити, което на процедура е сигнален сигнал към САЩ/НАТО. Освен това, нека припомня, изключително на несъответстващите ръководители на Европейски Съюз и на сходните наши, само че непристойно въодушевени управници, думите на съветския президент „ За какво ни е този свят без Русия? ”. Това са думи за размисъл и отрезвяване, несъмнено, в случай че посочените са способни на това. Засега обаче такава дарба не се демонстрира.